Всяка година на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака под ръководството на Съюза за международен контрол на рака (UICC). Глобалната цел е да се обърне по-голямо внимание на заболяването, да се повиши информираността и разбирането на хората за рака, едновременно с въвеждането на активни мерки и дейности за неговото предотвратяване, ранно диагностициране и комплексно лечение.
За трета и последна година под мотото на Световния ден за борба с рака е „Премахване на различията в грижите“. Като мотото на кампанията не е просто слоган, а е ангажимент за действие. Кампанията се фокусира върху въпросите на равнопоставеността в грижите за рака, като обединява отделните индивиди, организациите и правителствата за справяне с неравенствата, които възпрепятстват достъпа до основните услуги и грижи за рака, поради възраст, етническа принадлежност, пол, социално-икономически статус или географско местоположение. Дори при наличието на тези услуги, много хора се сблъскват с бариери и препятствия при получаване на съответните грижи, от които се нуждаят.
През 2024 г. основната цел е да се ангажират световните лидери и да се поиска от тях да приемат стратегии, насочени към премахване на неравенствата и разпределяне на ресурсите, за да се гарантира, че никой няма да се разболее или умре от предотвратимо и лечимо злокачествено заболяване. Едно от основните събития ще бъде емблематичните забележителности по света да бъдат осветени в цветовете на Световния ден за борба с рака – оранжево и синьо.
Съюзът за международен контрол на рака призовава и подкрепя всички да поискат от своите правителства да се премахнат неравенствата в здравеопазването, да се улесни достъпа на гражданите до своевременни и качествени грижи и услуги и да се намалят различията в заболеваемостта и смъртността от рак. Всички ще постигнем тази цел само ако действаме заедно, сега.
Според данни на Европейската комисия, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS) новите случаи от рак са нараснали с 2,3 % в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4 % в сравнение с 2020 г.
Анализът на данните е на проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел „Управление и координация на програми и проекти“ в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“.
Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), за държавите членки на ЕС - 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.
Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в ЕС през 2022 г., с приблизително 380 000 нови случаи (99% от които са при жените), което представлява около 14% от всички новодиагностицирани с рак. Следват колоректалният карцином (356 000; 13% от всички нови случаи), ракът на простатата (330 000; 12,1%) и ракът на белия дроб (319 000; 11,6%). Четирите най-често срещани причини за смърт от рак в ЕС са ракът на белия дроб (19,5% от всички смъртни случаи при заболяването), следван от колоректалния карцином (12,3%), рака на гърдата (7,5%) и рака на панкреаса (7,4%).
По-високи са показателите на заболеваемостта в страните от Западния и Северния ЕС (повече от 640 нови случая на 100 000 население), докато по-високите показатели на смъртността се наблюдават в страните от Източната част на ЕС (повече от 300 смъртни случаи на 100 000 население). Тези географски различия се свързват с преобладаването на ключови рискови фактори за специфичните видове рак; ефективното изпълнение на националните планове за контрол на рака; ефективното прилагане на програми за скрининг при рак на гърдата, маточната шийка и колоректалния карцином; както и вариациите в диагностиката и лечението между отделните страни.
Данните от ECIS за България показват, че изчислените нови случаи през 2022 г. са 31 485, без да са включени немеланомните карциноми на кожата. От тях 53% са при мъжете и 47% при жените. Починалите от заболяването са 18 623, от които 57% са мъжете (10 659 починали мъже). Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в страната с 24.3% от новозаболелите жени и най-честата причина за смърт при жените (1 399 починали; 17.6% от умрелите жени). Колоректалният карцином е вторият по честота (2 130 новозаболели; 14,5% от новите случаи при жените) и втората причина за смърт при тях (1 130 починали; 14.2% от умрелите жени). При мъжете най-често се среща ракът на простатата (3 122 нови случаи; 18.6% от новозаболелите мъже), а най-честата причина за смърт е ракът на белия дроб (23,8% от умрелите мъже). На второ място при новозаболелите мъже се нарежда колоректалният карцином (17.6% от новозаболелите мъже), който е и втората причина за смърт при тях (1 629 нови случаи; 15.3% от новозаболелите мъже).
Подробна информация за рака в България е достъпна на „Раковия профил на България 2023 г.“, който е част от Европейския регистър за неравенствата при рака и е водеща инициатива на Европейския план за борба с рака на ЕС.
Този профил идентифицира силните страни, предизвикателствата и специфичните области на действие за превенция и лечение на заболяването в страната. Той предоставя кратък синтез на: националната тежест на заболяването рак; рисковите фактори (с акцент върху поведенческите и екологичните рискови фактори); програмите за ранно откриване; ефективността на грижите (с фокус върху достъпността, качеството, разходите и въздействието на COVID-19 върху грижите за рака).
Ракът продължава да бъде едно от значимите предизвикателства за нашето време и колкото по-бързо се предприемат адекватни и целенасочени действия от страна на политиците, толкова по-бърз ефект ще има върху отделния човек и пациент. Ракът е заболяване, което се лекува, ако е открит на време. Предизвикателство пред здравната система на България е да се въведе популационна и ефективна скринингова програма за рака. По света отдавна има действащи такива програми за рака на гърдата, на шийката на матката, на простата, на колоректалния карцином. Днес предизвикателство пред ЕС са следващите трите най-чести причини за смърт, а именно – ракът на белия дроб, панкреаса и дебелото черво. Ето защо, Европейският план за борба с рака е насочен към изграждането на всеобхватни онкологични центрове и структури, които да предложат адекватни комплексни грижи при диагностиката и лечението на рака чрез двата европейски проекта – CraNE-2 и JANE-2.
В резултат на дейността и постигнатите резултати, най-голямото специализирано онкологично лечебно заведение у нас - УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, е номинирано от Министерството на здравеопазването и одобрено от Европейската комисия за присъединяване в EU4HealthProgramme – 2023-JA-07 като всеобхватен онкологичен център (Comprehensive Cancer Center) за страната. Като такъв УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ще бъде включена в създаването на Европейската мрежа на всеобхватните онкологични инфраструктури/ центрове. Целта на мрежата от всеобхватни онкологични центрове е да се преодолеят неравенствата в грижите за онкологично болните и на тях да се предоставят едни и същи качествени здравни услуги във всички държави-членки на ЕС до 2025 г. Това е в изпълнение на Плана за борба с рака на ЕК, приет преди 2 години.