Доц. д-р Ася Консулова, дм е ръководител на Клиника Mедицинска онкология към Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология (УСБАЛО) Проф. Иван Черноземски, София. Доц. Консулова е също основател и председател на Сдружение Жените в онкологията, България, заместник-председател на Онкологичното общество - България, национален координатор на Европейската инициатива за качествено лечение на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC), основател и член на борда на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ); ръководител клъстерен сектор Всеобхватни центрове, мрежова свързаност, иновации, както и е посланик на Европейското училище по онкология (ESO) за България.
Доц. Консулова, какви са възможностите на съвременната онкология, защото в обществото битуват много остарели представи?
Съвременната онкология има големи възможности. Освен разработване и прилагане на нови лекарства, ключов момент е и развитието на нови терапевтични стратегии. Исторически, първо и основно лечение в онкологията е била хирургията, но дори и след радикално премахване на видимата болест, рецидивите са налице. С разработването на ефективни противотуморни медикаменти, хирургията не отпада като лечение – тя е един от радикалните методи, премахващи видимата болест. Системното лечение (през устата или венозно) навлезе широко и прилагането му преди хирургия покачи значимо нейните успехи. Лечението на раковите болести не е спринт, а маратон – изгражда се стратегия на лечение. Прилагат се медикаменти, хирургия, лъчелечение и така пациентите се лекуват по-дълго време. Дава се възможност за последващо лечение, което държи болестта под контрол още време. Различните видове лечения и тяхното последователно или дори едновременно прилагане на фона на продължаващо поддържащо медикаментозно лечение, дори и без да се излекува болестта, превръща онкологичната болест в хронична. Важно е да не разчитаме на слухове и битови представи, а на актуална информация от адекватни източници.
Как се подобри преживяемостта на онкологично болните?
Като цяло има подобрение на преживяемостта при повечето онкологични болести като немалко от тях могат да се излекуват напълно – понякога дори в напреднал метастатичен стадий. Така болестта се превръща в хронична – като артериалната хипертония и захарния диабет и човек може да живее с тях чрез продължаващо лечение много години.
Има хора, които предпочитат да не се лекуват поради страх от странични ефекти на химиотерапията. Как си го обяснявате?
Да, всеки има право да избере своето лечение или да откаже лечение. В такава ситуация нашата роля е да обясним какви възможности имаме в онкологията. В крайна сметка пациентът ще вземе решение. За съжаление, често пациентите решават не на база консултация с лекар, а след разговор със съседка, на прочетено във вестник или в интернет. Понякога пациентът търси консултация в чужбина и когато онколозите предложат същото поведение като в България, пациентът приема лечение. Всичко това се случва заради съществуващото недоверие към българския лекар.
Едно лечение може да има десет позитиви и един страничен ефект, но хората се фиксират върху този проблем и страхът доминира. Освен това, в интернет се предлагат „чудодейни“ алтернативи на онкологичното лечение с неизвестни субстанции или методи, за които се твърди, че лекуват. Много хора са склонни да вярват на такива бързи и лесни решения, без да потърсят каквото и да било доказателство за достоверността им.
Толкова ли е непоносима химиотерапията, че хората се страхуват повече от страничните й ефекти, отколкото от болестта си?
Химиотерапията е вид лечение, което прилагаме рутинно. Много пъти с голяма полза и приемлива токсичност. Лошата слава на химиотерапията е от минали времена, когато нямаше адекватни поддържащи лекарства – примерно срещу гадене, повръщане и другите прояви на токсичност на цитостатичните медикаменти. От много години разполагаме с медикаменти, които значимо подобряват поносимостта и много често пациентите провеждат лечение и продължават да ходят на работа. Освен че се понася по-добре, системното лечение има значим лечебен ефект. Страхът може да се преодолее, кагото лекар и пациент седнат и разговарят за всичко това.
Какви онкологични болести лекувате в УСБАЛО?
В нашата болница се лекуват всякакви онкологични болести, включително редки болести. Най-чести естествено са карциномите на гърда, бял дроб и дебело черво. Пример за по-редки болести са невроендокринните и някои кожни тумори. Решението за лечение се взема след обсъждане между колеги от различни специалности и от всички колеги от клиника Медицинска онкология. Различните онколози в екипа имат и своите субспециализации и натрупан опит в лечение на различни локализации. Целим да следим новостите редовно, дори публикациите от последния месец или конгрес - така сме в час с това, което се практикува и случва в целия свят. Мои приоритети са карциномът на гърда и бял дроб, но участвам в решенията за лечение на всяка онкологична локализация. Ние практикуваме мултидисциплинарен подход - ежедневно се събираме, най-често следобедите като всеки лекар докладва пациентите си и обсъждаме най-подходящото за всеки от тях лечение. Всички ние се запознаваме с детайлите на онкологичната болест, какви са придружаващите заболявания на пациента и важната за решението за лечение информация. Всяка стъпка от лечението се обсъжда на мултидисциплинарна комисия, онкологичен или туморен борд – различни термини за една и съща комисия. Цел е да вземем най-доброто решение за лечение на конкретния пациент. Когато много умни глави мислят по конкретния случай, тогава решението е най-адекватно.
Съществуващ проблем в България все още е, че няма контрол върху спазването на стандартите. За много от онкологичните болести трябва първо да се направи биопсия, примерно, а тя не се провежда. Лечението трябва първо да започне с таблетки (ендокринна или прицелна терапия), но вместо това се провежда венозна химиотерапия. Много дейности не се заплащат от Здравна каса, примерно за диагноза или дейност за перорално лечение. Това може да доведе до избор на химиотерапия вместо таргетна терапия, примерно. Освен това, Здравна каса не заплаща голяма част от генетичните тестове, на базата на които се назначава таргетна терапия. И много често се налага пациентът сам да си заплати генетичното изследване или да се търсят други източници на финансиране – примерно пациентски програми. Това са системни грешки, които не могат да се преодолеят без добрата воля на здравните власти.
Какво ще посъветвате новодиагностицираните пациенти?
Да се насочват към болници, в които има опит и екип за лечение на онкологични болести, а не към болници, в които лечение на тяхната болест се осъществява примерно един път в месеца. Да търсят болници, в които има мултидисциплинарни работещи екипи и решението се взема от комисия, а не от един лекар, колкото и именит да е той. Лекуваме пациента с онкологична болест, а не отделни аспекти на онкологичната болест на пациента - най-добрите решения в онкологията се вземат екипно. Именно там са и младите хора, които все повече са привлечени от онкологията и нейното динамично развитие.
Как се промени онколечението, откакто Вие сте в тази област?
За последните 22 години онколечението се промени драстично. Има повече данни за това какво стимулира онкологичните болести, как се развиват, механизмите на контрол като се откри и лечение срещу тях. Например HER2-позитивният карцином на гърда - блокирането на този рецептор доведе до превръщането на една болест, която беше брутален убиец, в болест, която можем да излекуваме дори в метастатичен стадий. Разбирането на детайлите в развитието на рака и откриването на лекарства срещу тези „слаби“ места всъщност превърна много локализации в лечими или хронични, с които хората живеят много години. Преди време, да се говори за петгодишна преживяемост при пациенти с карцином на бял дроб или метастатичен карцином на гърда беше немислимо. Сега има пациенти, които живеят много повече от 5 години. В положителна посока се промени и преживяемостта при много други болести - карцином на пикочния мехур, на бъбрек, на простата, на храносмилателната система и кожните тумори. Пациентите провеждат терапия и продължават да водят пълноценен живот.
Какво е нивото на профилактиката на онкологичните болести у нас?
Има нужда от значимо подобрение. Профилактиката е безценна и винаги спестява много пари на здравните системи като открива болести в по-ранен и често лечим етап. Българинът няма особена насоченост за профилактика на каквито и да е болести, а трябва. Факт е, че нямаме организиран скрининг, а само единични скринингови програми – например през октомври за карцином на гърда, през ноември - за простата. В по-развитите общества онкологичните болести се диагностицират през скринингови програми, докато у нас това е рядкост.
Автор: Мара Калчева за „Доктор“