Специално за читателите на в. “Доктор” д-р Николай Бръзицов обясни какво представлява синдромът на дразнимото дебело черво. Това състояние често причинява немалко проблеми, но остава по-трудно диагностицирано и откривано.
Гастроентерологът д-р Николай Бръзицов завършва Медицинския университет в София през 1996 г. След това придобива две специалности - вътрешни болести през 2008 г. и гастроентерология през 2017 г. Преминал е курсове по абдоминална и доплерова ехография, а също по диагностична и терапевтична гастроинтестинална ендоскопия.
В професионалната си кариера д-р Бръзицов е работил в Клиниката по спешни вътрешни болести на УМБАЛСМ “Пирогов” в София и като консултант на Клиниката по хирургия в същата болница. В момента е част от екипите на УСБАЛ по онкология, Националната кардиологична болница МДЦ “Хейлан Кеър - 2”, МЦ “Медкрос” и МЦ по сърдечно-съдови заболявания.
Като специалист по гастроентерология има над 20-годишен опит. Извършва диагностика и лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, на болести на хранопровода, черния дроб и панкреаса.
- Д-р Бръзицов, какво е особеното при синдрома на дразнимото дебело черво?
- Синдромът на дразнимото черво е най-честото функционално нарушение, при което не настъпват структурни увреждания на дебелото черво. Над 20% от хората страдат от този синдром. Засегнатите са предимно в средна възраст – между 30 и 50 години, но може да се отключи и в по-млада възраст. Има и 20-годишни с тази диагноза, основно млади жени, които се оплакват от подуване на корема, болки или къркорене на червата. Жените страдат по-често от това функционално нарушение в сравнение с мъжете, като съотношението е 2:1. Едно от обясненията за тази статистика е, че вероятно жените са по-склонни да търсят лекарска помощ.
- Как се обяснява това функционално нарушение?
- Гастроинтестиналният тракт има своя собствена нервна система, която се намира във всеки слой от храносмилателните органи. Конкретно синдромът на дразнимото черво настъпва при нарушено взаимодействие между съответния орган и автономната нервна система, което води до изява на клиничната симптоматика – основно подуване на корема, болка, дискомфорт. Промените в тонуса на автономната нервна система обуславят повишената активност на мускулите на дебелото черво. В резултат на това възникват спазми на гладката мускулатура на червото, съпроводени с болка.
Синдромът протича хронично и на тласъци
Може да отзвучи от само себе си, но е възможно и симптомите да се задълбочат.
- Дайте по-подробна картина на симптоматиката в различните й варианти?
- Клиничната картина на заболяването е разнообразна. Най-честият симптом е коремната болка с различен интензитет – от слаба до непоносима. Обикновено се изостря след хранене. Частично се облекчава след изхождане или пускане на газове. Болката може да е разположена във всяка част на корема, но най-често е в долния ляв квадрант – установява се палпаторно болезненост по хода на сигмата. Изяви на синдрома може да са също подуване на корема, чревни куркания, повишено газообразуване.
Наблюдава се и промяна в ритъма на дефекация – редуват се запек с диария. Под действието на този синдром настъпват контракции в стената на дебелото черво, които повишават вътрелуменното налягане. При това положение се забавя пасажът на чревното съдържимо, увеличава се извличането на вода и тогава настъпва запек. Когато стените на дебелото черво се отпуснат, синдромът се проявява с разстройство.
По-рядко пациентите се оплакват от гадене и чести оригвания. Обикновено страдащите от синдрома на дразнимото черво са в добро общо състояние и нямат загуба на тегло.
- След като става въпрос само за функционално нарушение, пациентите могат да бъдат подведени, че няма за какво да се лекуват, а да се чувстват зле. Към какъв лекар да се обърнат за помощ?
- Нарушението е функционално, но трябва да се отхвърлят други по-сериозни заболявания. Това може да прецени най-добре само гастроентеролог на базата на диагностични методи.
- Може ли синдромът на дразнимото черво да се обърка с други заболявания?
- Да, може да се обърка с доста други заболявания. Когато оплакванията са предимно в горната част на корема, синдромът може да се обърка със стомашни заболявания, като рефлуксна болест, гастрит и болести на панкреаса. Когато болките са в долната част на корема, може да се обърка с дисменорея (болезнена менструация), фибромиалгия, проблеми на женската полова система, дивертикулит и други.
- Как се диагностицира този синдром?
- Диагностицирането започва със снемане на анамнезата и общ ехографски преглед. Препоръчително е да се проведе фиброколоноскопия, чрез която да се извърши оглед на дебелото черво. Когато чрез тези методи се установи, че няма структурни увреждания, приемаме, че се касае за синдром на дразнимото черво.
- Ако синдромът не се лекува, може ли да доведе до по-тежки заболявания?
- Синдромът на дразнимото черво влошава качеството на живот на пациентите, но не може да доведе до по-тежки увреждания. Не води до улцерозен колит или рак, нито пък има отношение към продължителността на живота.
- Кои са факторите, които предизвикват синдрома на дразнимото дебело черво?
- Стресът е на първо място, следват психологически проблеми и травми. Синдромът може да е също следствие от непоносимост към някои храни, а също от предхождаща вирусна или бактериална инфекция. За появата на заболяването обикновено се съчетават няколко фактора.
- Какво е лечението?
- Тъй като синдромът на дразнимото черво най-често се предизвиква от психически стрес, храни и прекарани инфекции, няма специфично лечение. Препоръчва се управление на стреса, доколкото е възможно. Правят се промени в храненето, като основно се избягват дразнещи храни. Използват се и някои лекарства, като селективни спазмолитици, пробиотици, лекарства, които повлияват газообразуването. Най-голям ефект при тези пациенти дава промяната в начина на живот
Когато състоянието се обостри, се приемат медикаменти за симптомите.
- Каква точно диета трябва да се спазва?
- Основно трябва да се избягват бобовите храни, а също пикантните и с много силни подправки. Добре е да се ограничи или спре консумацията на чесън, лук, карфиол, някои плодове с по-груба целулоза – например диня, грозде, нектарини, кайсии. Избягват се също някои зърнени храни и млечни продукти. Препоръчвам да не се приемат подсладители, кетчуп, сорбитол, газирани напитки. Пациентите, които спазват диета, се чувстват по-добре. Но симптомите може да се проявят отново, като се провокират от някои от другите рискови фактори.
Аавтор: Мара Калчева за Доктор