Д-р Владислав Янков е един от 12-те млади специалисти, отличени в третата поред година на проекта на в. “24 часа” за номинациите “Лекарите, на които вярваме”. Имената за лигата на младите бяха посочени от техни опитни колеги. Председателят на парламента Цецка Цачева и министърът на здравеопазването Петър Москов връчиха на церемония в пленарната зала на Народното събрание първите грамоти на младежката лига на “Лекарите, на които вярваме” в понеделник. С младите отличници стартира и дебатът каква здравна реформа е нужна и къде са лекарите в нея. В поредица от материали ще ви разкажем историята на всеки от отличените млади лекари. Днес ви представяме единия от двамата специалисти онколози.
Д-р Владислав Янков завършва медицина през 1999 г. в София.
Има две придобити специалности - хирургия и онкология.
Хирургия специализира в спешната Многопрофилна болница за активно лечение “Пирогов” при проф. д-р Георги Златарски - хирург енциклопедист в общата и спешната хирургия, “титулуван” от пациентите и приятелите си Джо Златното ножче. Професионализмът и моралът на професора са легендарни, а да кажеш, че си негов ученик, вече е равно на сертификат за специалност.
През 2003 г. д-р Янков е назначен в Клиниката по обща и коремна хирургия на Специализираната болница за активно лечение по онкология, по-популярна като Национална онкологична болница. Там трупа опит под ръководството на проф. Валентин Димитров - един от най-добрите коремни хирурзи у нас. Помогнал е на хиляди пациенти, предал е знания и умения на десетки лекари.
Докато надгражда опита си, д-р Янков специализира “Хирургия на стомираните” в Лондон, жлъчно-чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия в Германия, лапароскопска хирургия в УМБАЛ “Св. Анна”, УМБАЛ "Пирогов", лапароскопска коло-проктология в Германия и Хърватия. През годините придобива умения в различни области на коремната хирургия - на дебелото и правото черво, на местно напредналите тумори, в мултиорганните резекции, тазовата, ченодробната, ретроперитонеалната и дисекционната хирургия. Трупа опит и в херниологията, стомашната хирургия, онкогинекологията и др. Преди години
въвежда
лапароскопската
оперативна хирургия
в Националната
болница по онкология
Методът е минимално инвазивен и затова често го наричат безкръвен. При него интервенцията се извършва през малки отвори чрез специални инструменти с оптична система и осветително тяло. Предпочитан е, защото дава възможност за бързо възстановяване и намалява риска от някои от обичайните усложнения, които съпътстват т.нар. отворени класически операции.
С модерния метод д-р Янков извършва операции при тумори на дебелото и правото черво, хернии, жлъчно-каменна болест, лапароскопска спленектомия (отстраняване на далака), лимфна дисекция, отстраняване на яйчници и др. Автор е на десетки публикации в български и международни издания.
В гимназията Владислав Янков си представял, че ще следва в Консерваторията, въпреки че бил много добър математик и печелел олимпиади. Но като човек с трезво логично мислене, си давал сметка, че перспективата да се реализира успешно била малка заради позакъснялото ориентиране към изкуството. Музикалните дарби се изявяват първи в рамките на живота, затова и усъвършенстването на техническите умения трябва да започне отрано, ако човек наистина иска да постигне успех на сцената.
В същото време ученикът печелел олимпиада след олимпиада по математика. Факт, който предначертава логичния професионален път. Какво по-естествено Владислав да се насочи към точните науки? Още повече че ще последва примера на родителите си - баща му е преподавател в Техническия университет, майка му - инженер.
Но едно
тежко боледуване
на иначе здравия
тийнейджър
променя сценария
за очаквания житейски път. Въпреки всички усилия на семейството високата температура се задържа седмица, момчето се влошава и когато майка му вече е напълно отчаяна, лекар от Бърза помощ помага младежът да оздравее. Благодарна и впечатлена от дълбочината на чувствата, които тази професия поражда у хората, майката казва на Владислав: “Трябва да станеш лекар!” И настойчиво го повтаря месеци наред - възхищението и преклонението към труда на лекаря не потъва в забрава, както обикновено става, след като болестта отмине. Предава се на младежа и той кандидатства и влиза да учи медицина. Започва да трупа практически опит още след трети курс, откогато едновременно с ученето до края на следването работи като медицинска сестра.
Наученото тогава ми е полезно до днес въпреки двете медицински специалности, казва д-р Янков. Когато коментира кариерата му, негов колега от Националната онкологична болница напомня сентенцията, че добрият ученик винаги стига до идеалния учител. Такива са и проф. Златарски, и проф. Димитров.
В рода на д-р Янков няма други лекари, но едната му баба е акушерка. Докато следвал, той си представял, че ще специализира гинекология. Но пътят в медицината се определя не само от намеренията, а и от свободните места. Току-що дипломираният лекар започва работа в гастроентерология. Бързо разбира, че терапевтичните специалности не са за него. С много хъс и малко късмет се мести в една от хирургичните клиники на “Пирогов”. Професионалното му развитие след това е “скучно” - без обрати и противоречия между намеренията и реализацията. От големите си учители в медицината усвоява не само хирургични техники и човешко отношение към пациентите, а и техния стремеж към педантично следване на златните стандарти в оперативната онкология.
Като млад лекар
д-р Янков получава
234 лв. заплата.
С придобиването на първата специалност доходът му се увеличава на 270 лв., а втората му носи още... 17 лв. Десетина години по-късно вече няма такива обидно ниски възнаграждения, но и днес заплатите на онколозите продължават да са под тези в други специалности.
Няма истински лекар, който работи само за пари, но заплатите ни са около 1/3 от тези, които трябва да бъдат, пресмята онкохирургът. Признава, че това е една от причините младите лекари да търсят специализации в по-добре оценени специалности с бърза реализация. Смята, че и сегашният проект за рамков
договор с усреднени
стойности за
финансиране няма да
реши проблема на
болници като
Националната
онкология,
които поемат най-тежките случаи, а дори ще ги увеличи.
Д-р Янков оперира “всичко в корема”, както казват пациентите. В последните години се усъвършенства в новите за онкологичната хирургия лапароскопски техники. Убеден е, че
щадящият метод
дава допълнителни възможности особено при операции на дебело и право черво
По време на специализациите си в чужбина онкохирургът се убеждава, че като квалификация българският лекар не отстъпва на европейските и световните специалисти.
Защо тогава навън отчитат по-добри резултати в лечението на рака? “Предимно заради по-ранното започване на терапията - пациентите ходят на профилактични прегледи и диагнозата се поставя в начален стадий, за разлика от България. Тук повечето болни идват с напреднали тумори, което влошава прогнозата за лечение. Важно е да се знае, че
медицината днес
лекува много видове
рак в ранен стадий
Въпреки че някои злокачествени тумори дълго протичат без категорични симптоми, при добра система за профилактични прегледи може да бъдат установени още в началото”, отговаря д-р Янков.
Медицинските теми са обичайни в дома на онкохирурга - съпругата му е лекар имунолог. Дали насочват интереса на 13-годишната си дъщеря в същата посока? “Не”, казва д-р Янков. Той не съжалява, че е послушал съвета на майка си навермето, но като модерен родител смята, че всеки трябва да следва своя път. “А днес е много по-лесно човек да се ориентира правилно за бъдещата си професия. Може да е с друга дарба, или да чувства, че от него лекар не става.”
Не го ли товари емоционално работата с хора, загубили надежда, каквито са повечето пациенти на онкологията? “Когато виждам, че медицината губи битката с рака, е много тежко. Но все по-често побеждаваме. Тези спечелени битки за живот и признанието на пациентите ми дават удовлетвореност и оптимизъм.”
Източник: 24 часа