Казва проф. д-р Галина Чакалова, началник Клиника по гинекология в СБАЛО-София.

Проф. Чакалова, в страната ни се увеличава делът на заболелите от рак на маточната шийка, докато в много от европейските държави по-скоро се наблюдава спад. Кога според вас може да се обърне тенденцията и как? Кои са неотложните мерки, които би следвало да се вземат от страна на държавата и на пациентите?

По данни на СЗО ракът на маточната шийка се нарежда на пето място с дял 7,3% от всички локализации в двата пола, като 15% от рака при жените се пада на РМШ и годишно в света заболяват около 500 000 жени. В развитите страни се наблюдават 20% от тези случаи, а в развиващите се страни - останалите 80%. По прогнозни данни през 2050 година, броят на новозаболелите от РМШ ще достигне около 1,9 милиона жени. Анализът на данни на СЗО установява, че само в 2 страни - България и Тайланд е налице трайно нарастване на смъртността от РМШ.

Новите случаи на РМШ в България през 2011 година (това са последните данни) са 1072, което е 28,5 на 100 000, при 13,4 на 100 000 средно за Европа и при 19 на 100 000 новозаболели по световен стандарт. Установено е, че заболеваемостта се увеличава средногодишно с 2,6%, а смъртността с 1,7%. Прогнозните данни за 2014 година са 1128 новорегистрирани спучаи. В първи и втори стадии са установени 60% от болните, а останалите са в ІІІ и ІV стадии. 5- годишната преживяемост у нас е 54%, докато средната за Европа е 63%.

Години наред онколозите алармират за тази тревожна тенденция, но и досега у нас няма популационен скрининг, което е единствената правилна мярка за намаляване на тази тенденция. Единствено чрез него ще се увеличат драстично жените открити с предракови заболявания и ще бъдат лекувани преди развитието на рака. През последната 1 година е в ход програмата „Спри и се прегледай”, но тя няма да може да обхване всички жени поради недостатъчното финансиране. Здравната каса предлага някаква форма за профилактични прегледи, но и там недостатъчното финансиране ограничава дейността, а и тази услуга биха могли да ползват само здравноосигурени. Всичко зависи от това кога държавата ще намери възможност да отделя ежегодно достатъчно средства за скрининг. До тогава проблемът ще остане и единствено жените биха могли да проявят заинтересованост към собственото си здраве и да посещават по-често гинекологичният кабинет, но това е свързано със собствени средства.

Ракът е маточната шийка е единственият, за който съществува ваксина.

С прилагането на ваксината ние разчитаме да намалее заразяването с вируса – да няма предракови състояния и да няма рак. Но ваксинирането в България започна преди две – три години. За да видим ефекта от ваксинацията, трябва да минат поне 15 – 20 години. Тук аз обаче наблюдавам един проблем – не всички майки са склонни да ваксинират своите дъщери, поради някакви страхове или недостатъчна информираност, а и личните лекари нямат заинтересованост да го правят. Засега в България ваксинацията не върви достатъчно добре.

Автор сте на единствения учебник по онкогинекология у нас. Как бихте определили нивото на българските специалисти?

Написах този учебник, защото българските гинеколози имаха нужда от него. Наистина той е единственият у нас и се надявам чрез него да се повишат знанията на нашите лекари. Ние имаме много добри специалисти в областта на акушерството и гинекологията, но онкогинекологията е много специфична и тежка специалност, която изисква допълнителна квалификация. В момента в България има не повече от 10 – 15 наистина добри онкогинеколози, които са концентрирани в няколко лечебни заведения.

В България се наблюдава една тенденция през последните години, лично за мен много тревожна - започнаха не достатъчно опитни гинеколози да извършват оперативно лечение на РМШ. Обяснението за мен е, че всяка болна е клинична пътека, респективно пари. И през последните години започнаха колеги от АГ болници, многопрофилни и дори частни болници да се ангажират с лечението на тези пациентки, без да са достатъчно компетентни. По данни на НЗОК през 2012 година 28 болници, а през 2013 година вече 31 болници са имали подписан договор за т.н. КП 153, която финансира оперативното лечение на тези болни. Над 100 операции годишно, критерий, които гарантира рутина, опит и качество имат само 5 лечебни заведения, които извършват около 80% от тези операции. Питам се, какъв опит имат и могат да натрупат колегите от Добрич с 6 операции за 1 година, тези от Стара Загора с 8 операции годишно, колегите от Бургас, В. Търново, Русе, Шумен и Враца с по 20 операции годишно. В София нещата не са по-различни - АГ болници, МБАЛ и дори частни болници отчитат по 5, 10 до 20 операции годишно.Това естествено влошава лечебните резултати за България като цяло. Още повече, че лечението на РМШ е не само оперативно, а е комплексно, като се включват лъче- и химиотерапия и все по-често в предоперативен план. Лично мое мнение е, че това безобразие трябва да приключи. Не е хуманно животът на една жена да зависи от „на всяка цена да се привлекат финанси за болницата”, за да има пари за заплати.

Източник: http://zdravennavigator.bg

Контакти

Адрес гр.София  Карта
ул. "Пловдивско поле" №6
Тел.:+359 2 8076-299
(от 7:30 до 15:00часа)
Имейл: secretary@sbaloncology.bg
Обратна връзка
Телефонен указател

 

Национален Раков Регистър

Национален Раков Регистъррегистрация на новите случаи от злокачествени новообразувания в цялата страна.... научете повече

Main menu en-GB

Scroll to top