Д-р Ангелов, все по-често се акцентира, че ракът не е смъртна присъда. До каква степен това се дължи на ускореното навлизане и развитие на иновациите при лечението на онкологичните заболявания?

Злокачествените заболявания са един от сериозните проблеми на съвременното общество и действително, ако не се вземат мерки и не се обединят усилията в тази насока, те могат да се окажат сериозен обществен бич. По данни на Световната здравна организация, ракът е водеща причина за умиранията, причинени от хронични неинфекциозни заболявания, като всеки пети смъртен случай се дължи на злокачествено заболяване. Най-засегнати са страните от Европейския и Американския региони от всички видове рак и при двата пола заедно. Мъжете са по-засегнатия пол в сравнение с жените, с изключение на на Африка и Югоизточна Азия.

В Европа злокачествените заболявания са на второ място след сърдечно-съдовите и заемат сериозен дял като болести, водещи до летален край. Засега в света има регистрирани около 28 млн. такива болни, но ако не се вземат мерки се очаква те да стигнат до 80 млн. души към 2030 г. Тоест, виждате с какъв бум се развиват тези заболявания.

В България ситуацията не е много по-различна. У нас злокачествените заболявания също заемат второ място като смъртност, след сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Те заемат около 16% от структурата на смъртните случаи в страната. При двата пола има диагнози, които са преобладаващи, така да се каже. При жените това е карциномът на млечната жлеза, а при мъжете – карциномът на белия дроб. Последните публикувани данни на НРР (Националния раков регистър показват) 34 864 нови случаи в страната през 2011г.

С навлизането на новите методи за изследване, заболяването вече се открива по-рано и тогава действително можем да кажем, че ракът е лечим. Ракът не е смъртна присъда и е лечим в 40% от случаите дефинитивно, ако диагнозата бъде поставена навреме. Но освен иновационните методи за изследване, са необходими и обучени специалисти. Самият аз винаги поставям на първо място човешкия фактор. За мен хората са най-важните. След това идва техниката, а след това – навиците и здравната култура на населението. За жалост у нас по отношение на здравна култура ситуацията не изглежда много добре. Бих казал, че има известен напредък сред по-младите и образовани българи, за които може да се каже, че се опитват да повишават здравната си култура – от една страна, а от друга – да мислят и за профилактика. Знаете, че в България и държавата абдикира от тази си отговорност, що се касае до профилактиката. Общопрактикуващите лекари извършват до известна степен частична такава, но тя не е пълна. Можем да кажем, че профилактиката в България не е на необходимото ниво, особено онко профилактиката, а това е една много съществена част от системата на здравеопазването като цяло. Има държави, които отчитат 30-годишен опит и история по отношение на онко профилактика, а ние едва сега започваме да правим първи стъпки. Една добра кампания например беше проектът „Спри и се прегледай!”, в която ние също се включихме. Това е една скринингова програма, по европейски проект, която далеч не може да запълни съществуващите празнини. Освен това, с нея също имаше проблем още при старта…

Тоест, това са основните фактори, които оказват влияние у нас, за да имаме и по-лоша картина по отношение на злокачествените заболявания. А именно – по-късното им диагностициране, води до по-голямо изразходване на средства за лечение, а и до по-лоши резултати при провеждането на самата терапия на пациентите, вследствие на което и смъртността е по-висока. За съжаление, по тези показатели ние сме доста по-назад в Европа, а и в световен мащаб, особено по отношение на изхода от лечение, като това го свързвам преди всичко с късната диагностика.

Как виждате развитието на онкологията у нас след 10 години? Мислите ли, че ще бъдем конкурентни на останалите европейски държави и евентуално какви са според вас подходите, за да постигнем това?

Проблемите в здравеопазването са големи, съществуват такива в посока липса на кадрови потенциал, липса на финансов ресурс и достъп до квалификация. Проблемите в онкологията се коренят основно в това, че в страната ни няма ясна визия за профилактика, образование, медийна култура, както и здравна политика за контрол на това заболяване. Длъжници сме в посока методично ръководство на онкологичните центрове в страната, длъжници сме на диспансеризацията и контрола на болните, което в много случаи оскъпява лечението.

Аз винаги съм бил оптимист и мисля, че България има всички шансове, особено и като член на ЕС, да достигне останалите страни в региона, а и по света. Трябва да кажа, че в нашата болница и в страната и в момента се лекува по съвременен, европейски начин. Като член на ЕС например по отношение на лекарствата, медикамент, който е одобрен от Европейската лекарствена агенция (ЕМА), до два месеца може да бъде регистриран и у нас. Лечението на онкологично болните и сега се извършва по всички световни стандарти, като се използват най-новите схеми и прицелни молекули.

Освен това, има немалко европейски проекти, по които се работи. Нашата болница например вече е на финалната права по един такъв проект – за одобрение на нисколихвено кредитиране от програмата JESSICA. Говорим за закупуване на иновационна апаратура за прегледи и лечение. Участваме също в много проекти, които са свързани с клинични изпитвания на нови лекарствени средства и молекули, така че смело мога да кажа, че в България се прилагат всички модерни методи за лечение, които са известни в Европа и в света.

И след 10 години аз силно вярвам, оптимист съм – казвам отново, че дотогава здравната ни система все пак ще се реформира, ще имаме повече източници на финансиране и повече средства; болниците по онкология ще имат нова визия – ще се обновят и като сграден фонд, и като оборудване с апаратура. Проблемът, който виждам е, че ако не се вземат спешни мерки що се касае до квалификацията на лекарите, има опасност да останем без добри кадри, защото те напускат страната и заминават да работят в чужбина. Има опасност да се стигне до вакуум и липса на специалисти в определени области на медицината. Ще имаме сграден фонд, болници и апаратура, но съм притеснен откъде ще внесем специалисти, които да ни лекуват. Това е и един от водещите моменти в моята програма за нашето лечебно заведение - обучението на кадри. Ние отново искаме да станем университетска болница, за да може нашия медицински персонал, нашите хабилитирани лица да участват в този процес и да успеем да станем банка за кадри, така че да запълним този вакуум, защото знаете, че имаше доста нулеви години за специализации и сега ще берем плодовете на този дефицит, който се създаде.

Оглавихте Националната онкологична болница преди около половин година. Как виждате развитието на лечебното заведение занапред?

Моята цел е да успеем да предложим нов качествен продукт на нашите пациенти. В смисъл – крайният продукт, който те получават като качество на медицинската услуга и отношение от страна на лекарите – да бъдат на високо ниво. От една страна това ще се получи с обновяването, което се извършва в болницата ни. Сега предстои тотален ремонт на Клиниката по урология, която ще придобие нов, съвременен вид и там пациентите ще се лекуват по последните, най-иновативните методи и постижения на медицинската наука и практика.

Работим по това да довършим проекта по Лъчетерапевтичния комплекс, който ще бъде най-модерният на Балканите, като ще се сдобием и с магнитен резонанс, който в своя клас ще бъде на топ ниво. По този начин ние ресурсно ще бъдем много по-добре подкрепени и обезпечени, а с потенциала, който притежават нашите колеги от болницата, ще можем да поставим на друго ниво качеството на услугата.

Нещо, което е много важно според мен е и отношението на лекарите и сестрите към пациентите. Според мен то трябва да се подобри, медицинският персонал следва да бъде по-усмихнат и състрадателен; колегите да се стремят да посрещат и емоционалните нужди на нашите пациенти, защото диагнозата рак е много тежка, тя влияе и върху психо-емоционалното състояние на пациента. Затова винаги казвам, че освен специалисти и лечители, трябва да бъдем и хора – чисто човешки да подхождаме към проблемите на нашите болни, които имат по-изострен праг на чувствителност.

Цялото интервю с д-р Ангелов ще бъде публикувано в списание „Здравен Навигатор-Онкология

Мария Радмилова

http://zdravennavigator.bg

Контакти

Адрес гр.София  Карта
ул. "Пловдивско поле" №6
Тел.:+359 2 8076-299
(от 7:30 до 15:00часа)
Имейл: secretary@sbaloncology.bg
Обратна връзка
Телефонен указател

 

Main menu en-GB

Scroll to top