Д-р Венелин Георгиев, коремен хирург в Клиника по обща и коремна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ в София, в интервю за www.puls.bg обясни какви са причините за колоректалния рак, унаследява ли се, как се изявява, диагностицира и какви са съвременните подходи в лечението му.
Завършва Медицински университет-София през 2004 г. Започва специализация по хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“. Продължава и завършва специализацията си в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ през 2010 г.
След спечелен конкурс през 2008 г. е назначен за научен сътрудник III-та степен, впоследствие и за асистент в Клиника по обща и коремна хирургия на УСБАЛО – София.
През 2020 г. придобива научна степен „Доктор“ по специалност „Онкология“ след защита на дисертационен труд на тема „Подобряване на възможностите за интраоперативно стадиране при колоректален карцином“.
Научните интереси на д-р Венелин Георгиев са в областта на съвременните и иновативни подходи за интраоперативно стадиране при онкологично болни, детекция и биопсия на сентинелни лимфни възли, прецизиране на обема на радикалните и лимитирани лимфни дисекции.
- Д-р Георгиев, кои локализации включва колоректалният рак и какви са причините за него?
Колоректалният карцином включва рака на дебелото черво (колон) и рака на правото черво (ректум). Той е на трето място по честота при мъжете и на второ място при жените всред злокачествените заболявания. По смъртност заема второ място сред онкологичните заболявания след рака на белия дроб, което го превръща в едно социално значимо заболяване.
Заболяемостта от колоректален рак е отчетливо по-висока в развитите страни, което се свързва с т.нар. „западен стил на живот“, като рискови фактори са обездвижването, наднорменото тегло, метаболитният синдром, захарен диабет тип 2, повишената консумация на червени и преработени меса, намалената консумация на растителни фибри - плодове и зеленчуци, тютюнопушенето, умерената и прекомерната употреба на алкохол. Допълнителни рискови фактори са възрастта - повечето случаи са след 50-годишна възраст, наличието на близки кръвни роднини с колоректален карцином, особено в по-млада възраст, възпалителни чревни заболявания като улцерозен колит и болест на Крон, открити полипи в дебелото черво в миналото, мъжкия пол – при мъжете се среща по-често. За съжаление се наблюдава и тенденция на подмладяване с все повече пациенти под 40 – 50 години.
- До каква степен колоректалният рак се унаследява?
Около 2-5% от всички случаи са свързани с наследствени генетични синдроми като фамилната полипоза и наследствения неполипозен колоректален рак. Наличието на множество полипи в дебелото черво или поява на колоректален рак при хора под 40 години изисква генетично консултиране и изследване за търсене на такива синдроми с цел профилактично изследване и на роднините на болния. Наличието на близки кръвни роднини - родители, баба, дядо, брат, сестра, деца, с колоректален карцином, особено повече от един и то в млада възраст, също увеличават риска.
- Какви са симптомите при пациентите с такъв карцином?
За съжаление в началните стадии обикновено няма никакви симптоми. Най-честите симптоми са неспецифични като промяна в ритъма на дефекацията - поява на упорит запек или диария, редуване на запек и диария, наличие на кръв и слуз в изпражненията, периодични болки в корема, подуване на корема, случайно открита анемия - ниски стойности на хемоглобин и желязо, и т.н. Появата на симптоми често е белег на по-напреднало заболяване.
- Какви са препоръчителните профилактични изследвания и на какъв период от време?
Липсата на симптоми в началния стадий обуславя важността на скрининга, чрез профилактично изследване на хора без симптоми. В ранен стадий повече от 90% могат да се излекуват. За съжаление в нашата страна няма организиран скрининг за колоректален карцином и всичко е оставено на личната инициатива или случайни кампании. Световните препоръки са за начало на скрининга на 50-годишна възраст при хора с обичаен риск чрез един от следните методи:
- Фекален тест за скрито кървене – изследване на проба от изпражненията за минимални количества кръв невидима с просто око. Стандартните тестове се правят всяка година, има нов вариант с ДНК-тест, който може да се прави на 3 години;
- Виртуална колоноскопия – изследване на компютър томограф (скенер) веднъж годишно;
- Колоноскопия – изследване чрез тънък апарат, който се въвежда през ануса, като се оглежда отвътре дебелото черво, извършва се за първи път на 50 години и след това на 10 години, ако не са открити никакви болестни промени.
При хора с доказани генетични синдроми е необходимо извършването на колоноскопия незабавно. При наличие на близки роднини с полипи или колоректален карцином, скринингът се започва по-рано на 40 или 45 години, като се използва най-достоверният метод – колоноскопията.
- Как се диагностицира заболяването?
При съмнение за наличие на колоректален карцином се извършва колоноскопия. Изследването се извършва от гастроентеролог безболезнено с кратка обща упойка. Само това изследване позволява да се вземе парченце тъкан от съмнителни промени, за да се изследва и докаже наличието на карцином. Освен диагностика то позволява и отстраняване на доброкачествени полипи, които в бъдеще могат да се превърнат в рак.
- Какъв е пътят на пациента след като бъде диагноистициран?
След поставяне на диагнозата от гастроентеролог с колоноскопия и хистологично изследване, пациентът следва да се насочи към лечебно заведение с голям опит в диагностиката и лечението на онкологични заболявания. Лечението на рака днес е комплексно, включва множество специалисти, затова всеки онкоболен следва да бъде разгледан на мултидисплинарен онкологичен комитет, който да определи най-добрата тактика за лечение. В начални стадии обикновено се започва с оперативно лечение, като при карцином на ректума в много случаи се провежда и предоперативна лъчетерапия.
- Какви са стратегиите на лечение, в кои случаи се препоръчва предоперативна лъчетерапия?
Предоперативна лъчетерапия е показана при ниски тумори на ректума в близост до ануса. Най-големият страх у пациентите е извеждането на противоестествен анус - т.нар. „торбичка“, през която да се изхождат. Това се налага обикновено при тумори много близко до ануса. Съвременната хирургия позволява запазването на ануса при много повече пациенти отколкото в миналото. Но дори и когато не е възможно, притесненията на пациентите се оказват необосновани, съвременните продукти за стомирани болни (изведена „торбичка“ за изхождане) им позволяват да водят нормален живот без никой около тях да разбира за състоянието им.
- Какви са новите подходи в лечението на колоректален карцином?
Основните принципи на съвременната хирургия при колоректален карцином са въведени през 80-те години. В последните 10-15 години широко навлезе лапароскопската хирургия, която позволява минимално инвазивно оперативно лечение. Рутинно вече се използват автоматични ушиватели, които позволяват запазване на ануса и при по-ниски тумори и съкращават значително времето на оперативната интервенция. Не бива да се забравя обаче, че хирургът, а не инструментите, оперират, затова е важно пациентът да се оперира при екип с опит в онкохирургията.
Автор: www.puls.bg