В рубриката ни, посветена на младите лекари специализанти в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“, е гост д-р Цветан Йорданов, специализант в Клиника по медицинска онкология. Той решава да следва медицина спонтанно, докато учи в гимназия с преподаване на чужди езици в родния си град Варна. Неговата първоначална идея е да придобие специалност в България и да замине в чужбина, но с времето това се променя.
Какво повлия на избора Ви да станете лекар?
Вероятно известно въздействие има блед спомен от ранните ми детски години, когато дядо ми беше седнал на пейка в двора на къщата ни и плачеше, но не можех да разбера защо. Попитах го и той ми отговори, че е загубил зрението си и веднага нещо в мен ми подсказа, че има проблем вероятно в мозъка. Но на тези години бях далеч от разбиране и интерпретиране на клинични симптоми с диференциална диагноза. Оказа се, че е претърпял инсулт, чието лечение в острата фаза закъсня доста вследствие на други обстоятелства.
Имал сте идея да заминете навън да се развивате като лекар, но сте останал тук?
Попаднах в среда и екип, които ме подкрепят и най-важното за мен - открива хоризонти в перспектива за развитие. Вероятно е банално клише, но „човек си тежи най-много на мястото“. В България има прекрасни лекари и медицински специалисти, които заслужават уважение и далеч по-голямо признание. Неслучайно навсякъде по света този отрасъл е обществено значим и дори обект на национална сигурност.“
Считам че, едно от големите предимства на такава институция като УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“, е потокът пациенти и разнообразието в патологията. Те имат огромно значение за обучението на специализанта от гледна точка на опит и развитие на клинично мислене с усъвършенстване на диференциално-диагностичния подход. Разбира се, огромен плюс е и наличието на всички необходими звена в лечебно-диагностичен план на един пациент с онкологично заболяване: интервенционална диагностика, хирургия, образна диагностика, функционална диагностика, патология, лъчелечение. И ние като медицински онколози с фокус (но и не само) към лекарственото лечение.
Нужни ли са по-специални качества за да бъде добър един лекар?
Това варира и зависи в голяма степен от специалността, която е избрал даден колега. Според мен, за да бъдеш успешен в практиката е нужно преди всичко безупречно клинично мислене с правилна диференциална-диагноза, умение за работа под стрес и напрежение, като често се налага да се вършат няколко дейности по едно и също време. Има друго обаче, което трудно се учи и е строго индивидуално, а то е да си добър човек и да съхраниш хуманността си.
Какви са ползите за пациентите от нововъведенията в медицинската онкология и какво включва работата на медицинския онколог?
Още по време на следването си, докато изучавах патофизиология реших, да разгледам и раздел онкология, който за съжаление е много слабо застъпен в хорариума на следване. Тогава разбрах, че онкологията е материя, която се отличава значително от всички други дисциплини по своята многофакторна етиология, способност да използва всички еволюционни клетъчни механизми, за да оцелее и да се адаптира. Мотивиран от желанието си да изуча процесите и да се отдам на тази наука, сега вече имам честта и удоволствието да разбирам много повече и съм свидетел на новостите в лечението, използващи произтичащите от множеството механизми слабости в раковите клетки, за да бъде успешно лечението. Докато учителите ни в онкологията са прохождали в далеч по-песимистични времена с преживяемост около 2% за всички онкологични локализации, то днес обучаващите се специализанти имаме честта да работим в ерата на имунотерапия, модерно прицелно лечение и дори генна терапия с обозрими хоризонти и преживяемост, достигаща 70%.
Имате ли пациентска история, която никога няма да забравите?
Аз обичам историите за успехите ни, въпреки че помним добре и провалите, които ни учат най-добре и които за съжаление оставят най-трайна следа у всички нас. Един от първите случаи, като започнах беше на момче с много рядък и авансирал карцином на тестис и формация с приблизителни размери 10/16см, както и множество метастази по лимфни възли в пакети. Биологията на болестта предполага агресивно системно лечение, но до такова се стигна едва когато пациентът бе в гранично общо състояние и многократни хирургии с кръвопреливания. След тези неуспехи се появи при нас и стартира терапия под много голям риск, но благодарение на колаборацията ни с колегите от урология и образна диагностика, успяхме да постигнем пълна ремисия. Към момента пациентът се проследява, но по местоживеене. Въпреки, че на два пъти изкърви от формацията и се наложи кръвопреливане, всички стиснахме зъби и продължихме лечение. Пред очите ни огромният обем болест се стопи и изчезна, което направи възможно хирургия в радикален обем, която се потвърди и от патолозите.
Как се справяте с тежестта на професията и ежедневните срещи с тежко болни?
Всеки от нас трябва да намери отдушник на напрежението. Това е задължително. Много рядко си даваме сметка колко малко внимание обръщаме на себе си, а за бъдем полезни на другите, първо трябва да се погрижим за себе си. Аз се справям до голяма степен чрез физическо натоварване – тренирам редовно и интензивно, като пътуванията разнообразяват ежедневието ми също, откъсвайки от негативизма на средата и честата стигма дори сред съсловието към работата ни и пациентите ни.
Коя тема презентирахте на научната конференция по онкология, на която УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ беше домакин?
Представих доклад за системното лечение с имунотерапия при колоректалния карцином, като вече имаме и ние опит, които също споделих. Всяко едно участие и презентация е възможност да се покаже нещо интересно и да провокира мислаене извън ежедневната рамка.
На световно ниво ли е онкологията в България?
В голяма степен българските пациенти имат достъп до съвременно лекарствено лечение, спрямо страните съседки от Балканите. Това, което обаче има нужда да се подобри драстично и бързо, са поддържащите и палиативни грижи, както и отношението към пациентите. Промяната започва от самите нас на първо място като общество. Дори сред колегите от други лечебни заведения и специалности има все още стигма към тези пациенти и понякога им бива отказван достъп до лечение или рехабилитация, поради онкологична болест. Да не говорим за социалните и икономически последствия, където липсва всякаква протективна политика и ангажимент от страна на институциите. Инициатива, която е силно развита на Запад е обучението на пациенти по „подкрепа и защита на правата на пациента“ или patient advocacy. Това са обучени пациенти, преминали през всички стъпки на лечение и придобили теоретичен и практически опит, за да помагат на други пациенти в нелекия път на болестта, но и на специалистите в отвоюване на права пред системата.