Отговаря доц. д-р Лъчезар Джонгов, дм, началник на отделение по обща и абдоминална хирургия към Хирургична клиника, СБАЛ по Онкология - София
Саркомите или т.нар. тумори на меките тъкани са голяма група злокачествени заболявания, произхождащи от мезенхималната тъкан в човешкия организъм. Най-често засягат крайниците и трупа, но могат да се образуват и в телесните кухини (гръдна и коремна), както и в ретроперитонеалното пространство. Това е зоната, намираща се между мускулите, образуващи поясната област и задната повърхност на коремната кухина. В него се разполагат бъбреците, уретерите, коремната част на аортата и долната празна вена, поясната част на гръбначния стълб, както и много нерви, отговарящи за сетивната и двигателна функции на долните крайници, малкия таз и половите органи.
Липосаркомът е злокачествен тумор, който произлиза от мастната тъкан. В около 15% от случаите се развива в ретроперитонеалното пространство.Обикновено растежът му е бавен, няма характерна симптоматика и по тази причина може да достигне огромни размери. С нарастването на тумора може да се появят симптоми като чувство на тежест, неопределена болка, смущения в дебелочревния пасаж, нарушения в уринния дренаж, както и опипваща се през коремните стени голяма туморна формация. В повечето случаи бавното нарастване на тумора е свързано с изместване на околните тъкани и органи, като се създава обвивка около формацията наречена "псевдокапсула". Тя възпрепятства ранната инфилтрация на съседните органи и ограничава туморната експанзия в началните етапи на заболяването.
Цялостното и отстраняване в блок с туморното ядро е ключов момент в оперативното лечение на това онкологично заболяване. За успеха на лечението на първо място е хистологично оценената "зрялост" на тумора - колкото по-близък е по вид до нормалната мастна тъкан,толкова по-малък е рискът да метастазира и рецидивира. На второ място е размерът - приема се,че тумори с диаметър над 5 см са локално напреднали, което е в пряка връзка с по-висока честота на рецидиви и влошава преживяемостта на болните. Като фактор следва да се отчита и опитността на хирургичния екип, от който зависи радикалността на оперативната интервенция. За радикална операция се счита цялостното премахване на тумора с псевдокапсулата и защитна зона от нормална околотуморна тъкан.
Пациентите трябва да бъдат информирани, че независимо от радикалността на операцията възможността за нова поява на тумора превишава 50%, особено когато размерът на формацията надвишава 5 см. Това се дължи най-вече на биологичното поведение на липосаркома, при който се наблюдава множественост при възникването му - едновременна злокачествена трансформация на мастната тъкан в различни участъци на ретроперитонеалното пространство.
Високата честота на рецидивите след операция налага мултимодалния модел на лечение.
Химиотерапия. Приложението на системна химиотерапия при лечение на болни с резектабилни тумори е противоречиво. Повечето от проучванията не установяват полза относно преживяемостта на болните.
Лъчетерапия. Прилага се при нерадикално отстранени тумори или при пациенти, при които общото състояние не позволява оперативна интервенция.
Навременно и правилно извършената оперативна интервенция е единственият метод, който може да доведе до пълно излекуване. Необходим е регулярен контрол за ранно диагностициране на рецидиви и отстраняването им.
Проследяването следва да се извършва в регионалните онкологични центрове и от личните лекари. Има приет стандартен протокол за необходимите изследвания и периодите, през които се извършват. Моят съвет към читателя е да се диспансеризира по местоживеене, а конкретният медицински казус бъде разгледан на колегиум, включващ специалисти по хирургия, лъчетерапия и химиотерапия.
Източник: 24 часа