На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Инициативата е на Международния съюз за контрол на рака и се отбелязва от 2000 година. Целта ѝ е да повиши обществената ангажираност към опасната болест, която е един от основните фактори, причиняващи смърт в световен мащаб.
По данни на организацията през 2018 година са регистрирани над 18 млн. души с тежката диагноза, като очакванията са тази цифра да достигне и надмине в близките години 20 млн. Приблизително две трети от диагностицираните умират от болестта. Добрата новина е, че над 40% от онкологичните заболявания могат да бъдат излекувани, стига да бъдат диагностицирани навреме.
През 2022 г. се навършват 22 години, откакто обръщаме сериозен поглед към онкологичните заболявания, като тази година целта на всички държави е значителното редуциране на предотвратимата и висока ранна смъртност от рак.
От тази година кампанията се провежда под мотото „Да затворим пропастта в онкологичната грижа” и отразява трудностите в достъпа до модерна диагностика и лечение на онкологично болните в много места по света. За щастие България не е сред тях. Днес нашите сънародници разполагат с бърз достъп до специалисти, възможност да бъдат лекувани с най-модерните лекарства, а лечебните заведения са оборудвани с адекватна за възможностите ни апаратура. Но пропастта в онкологичната грижа съществува и тук. В лутането на пациентите, в липсата на ясен път на онкологично болния – от профилактиката, през диагностиката, лечението и накрая грижите. Все още има много какво да се направи за истинска комплексност на лечението, за ясни нива на компетентност на различните структури, които биха гарантирали високото качество на лечение и прилагане на утвърдените от медицината на доказателства протоколи за него. Със съжаление констатираме, че дейности, за които в организационно отношение сме били пионери за времето си, днес тънат в забвение и чакат далновидни политически решения. Такива например са регистрацията на онкологично болните, без която провеждането на каквато и да е здравна политика е невъзможна, профилактичните програми и масовия скрининг, които се лутат между формалното и комерсиалното.
Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология, като най-старото звено в системата на онкологичната помощ в България и най-голямото специализирано лечебно заведение, приема за лечение над 14 хиляди пациенти годишно и ще продължи да полага грижи, да подобрява работата си и да предлага качествена грижа за пациентите. Задачата не е лесна в светлината на многото нерешени въпроси в родното здравеопазване, на всички нива, но ще работим доколкото възможностите ни позволяват.
Точно в такива дни, когато светът обръща поглед към онкологично болните, трябва да имаме силата да кажем, че им дължим „затваряне на пропастта“ и да имаме куража да продължим напред. Защото ракът е лечимо заболяване. Всеки ден хиляди хора по света се спасяват от него и техният брой с годините ще нараства.