Не е проблем, че имунитетът е слаб, а че туморните клетки са много хитри, крият се и успяват да заобиколят имунитета, казва д-р Желязко Арабаджиев - лицето на България в Европейското дружество по медицинска онкология
Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) избра д-р Желязко Арабаджиев да представител на организацията в България. Със 76% от гласовете на регистрираните членове 2 г. той ще е лице на страната ни в авторитетното дружество. Д-р Арабаджиев има специалност по медицинска онкология от 2014 г. и работи като асистент в Клиниката по медицинска онкология.
Има ли немедицинска онкология, веднага се пита човек. Новото име на специалността, известна като "химиотерапия", трябва да изрази използването на по-широк кръг от лекарствени средства в онкологията и всъщност названието идва от малко неточен превод на английския термин за медикаментозно лечение (англ. мedical), а не от "медицина".
Интересите на д-р Арабаджиев са основно в областта на лекарственото лечение на ранния и метастазирал рак на млечната жлеза, урогениталните тумори и в оптимизирането на провеждането на клинични изпитвания на медикаменти за онкологични заболявания.
За да спести на идващите след него колеги разочарованията, през които той самият е преминал, както и да ги окуражи в избора им на специалност, поставя във фокуса на цялостната си дейност работата за оптимизиране на обучението по медицинска онкология.
Като национален представител на ESMO има амбицията да обедини и заздрави "общестността на онколозите у нас, които към момента не са единни в позициите и усилията си".
Пътят на д-р Арабаджиев в професията не е традиционният - от университета и направо в лекарския кабинет. Завършва медицина през 1997-а - годината, в която България изживява най-голямата криза след промените, която ще остане в историята като Виденовата зима. Току-що дипломираният доктор не вижда перспектива за реализация и започва работа за кратко като представител на фармацевтична фирма. Скоро след това е назначен за ръководител на клинични изпитвания в научноизследователския отдел на друга водеща фармацевтична компания. Дали случайно или не, но отговоря почти изцяло за изпитвания на нови лекарства за рак. "Тогава се влюбих в онкологията. Исках да специализирам, но попаднах на друг недъг на системата - няколко поредни нулеви години за специализации. Когато след паузата бяха обявени първите места за специализанти, се явих на изпит и спечелих място в националната онкология. И като специалист продължавам да работя там. Освен с пряката клинична работа се занимавам и с изследователска дейност в многобройните клинични изпитвания в клиниката", разказва д-р Арабаджиев. Убеден е, че дълг на всеки лекар е да намира време и за повишаване на знанията на обществото за социално значимите заболявания.
Въпреки безспорно добрите лекари у нас и използването на повечето от най-новите медикаменти преживяемостта при почти всички видове рак е по-малка от средната за Европа и за света. Това според специалиста се дължи основно на късното диагностициране. Но отчита и очевидното - ефектите от остарялата като цяло материална база в повечето болници и дефицита на пълноценна психосоциална рехабилитация. Защото онкологът не лекува само рака, а човека с рак. С всичките трудности и страхове, през които, макар и по различен начин, и лекар, и пациент минават - от първия момент на съобщаването на диагнозата, по време на операцията и последващото лечение.
"Всеки познава българин, който му е казвал - от половин година ме боли глава или:
нещо прокървявам,
но нямам време
да отида на лекар
Аз го чувам ежедневно под различни форми - разказва онкологът. - В Западна Европа има нетърпимост към такова поведение - в повечето държави човек дори не може да започне работа, ако в здравната му книжка не са отбелязани като направени предвидените профилактични прегледи."
Във всекидневната си работа д-р Арабаджиев води лекарствените терапии на пациенти със солидни тумори.
Невинаги скоростта на разрастване на болната тъкан зависи от бързината на деление на нормалните клетки на органа. Силно влияе и типът на "лошата" клетка - някои видове са по-агресивни. Появата на първите симптоми се определя от комплексни фактори. Дори от мястото, в което туморните клетки започват безконтролното си делене.
"В мозъка например туморите нарастват бавно, но заради ограниченото от черепа пространство дори най-малкото увеличаване води до клинична изява, докато
стомашен карцином,
въпреки че по-бързо
се дели, дълго може
да не се манифестира, защото се развива в кухина", обяснява онкологът. Може ли да се противопостави човек с тази специалност на изпепеляващите й страни? "Професията е много консумираща, разочарованието в нея идва, когато резултатът не е този, който преследваме, но имаме успехи, които са особено зареждащи - казва д-р Арабаджиев. - Борим се с обстоятелствата, с материалната база, с недостига на време. А човекът с рак очаква истинска, цялостна грижа, не само определените курсове химиотерапия. През времето между вливанията хората работят, имат личен живот, случват им се и нещастни и щастливи събития и всичко се пречупва през призмата на рака. Много ми се иска да имаме възможност да говорим повече с хората, които лекуваме, а реално я нямаме, защото нашата болница е нещо като последна инстанция, експертна база, и поемаме много болни. Иска ми се да имаме време да обясним спокойно на пациентите и на близките им, че
няма нищо страшно
в падането на косата
или повръщането,
които често се
възприемат като
най-драматичните събития по време на лечението, а те са временни и бързо преминават. Да обясним какво може да прави и какво не, как да се храни, какви витамини и минерални добавки може да подпомогнат организма му, какъв ефект имат заниманията с йога например, кои рехабилитационни и спапроцедури са подходящи конкретно за него и кои - не. Сега нямаме време за това, а и не се учи - нито в университета, нито е включено в програмата за специализация. Аз съм "за" комплексното лечение, за интегриране на различни подпомагащи основното лечение методи, за мултидисциплинарния подход."
Има ли случаи на пациенти, които въпреки тежкото заболяване и недотам добрите прогнози се излекуват, е въпросът, който всеки би поискал да зададе на онколога.
"За щастие - да. Има.
Не бих ги нарекъл
чудо, но има пациенти
с неподозиран
успех от терапията
И шансът за това расте при все по-обнадеждаващите нови методи за борба с рака. Важни са и доверието и увереността на пациента в лечението, които го стимулират да спазва предписанията ни. Другите важни условия са вярата на човека, че ще преодолее заболяването, и доверието в неговия онколог. Сам никой от факторите не работи, но заедно подобряват прогнозата", казва специалистът.
Имунотерапията може да се окаже сребърният куршум срещу рака
- Д-р Арабаджиев, кои постижения на световната онкология се откроиха на световния конгрес в Чикаго, където бяхте един от участниците?
- Това е грандиозен форум - бяхме общо 37 хиляди онколози. От научна гледна точка за мен най-впечатляващи бяха резултатите от имунотерапията, които се докладваха на конгреса. Може би това ще е сребърният куршум, който ще донесе по-голяма полза от лечението. В търсене на тайната на лечението на рака големи надежди се възлагаха на химиотерапията, на различни прицелни (таргетни) терапии, ефектът от които все още е спорен. Дали ракът наистина няма да се окаже имунно заболяване, един имуннодефицитен проблем, някакъв вътреклетъчен стрес? Водещите фармацевтични компании разработват имунотерапии срещу рака. Върху имунната хипотеза за рака се работи поне от 40 години, но днес тя изживява ренесанс на нова основа и подкрепена от значителен финансов ресурс.
- При кои видове рак имунотерапията дава добри резултати?
- Доскоро обсъждахме обнадеждаващи резултати само за меланом и карцином на белия дроб. Вече се правят клинични изпитания при рак на гърдата, на дебелото черно, на простатата, на ендометриума. Както и при дребноклетъчния рак, за който от десетилетия нямаше добри новини за лечение. Обнадежден съм, че онкологията напредва в области, в които досега стигаше донякъде и спираше, и затова и надеждите, насочени към имунотерапията, са толкова големи.
- Слабият имунитет предпоставка ли е за рак?
- Не е проблем, че имунитетът е слаб, а че туморните клетки са много хитри, крият се и успяват за заобиколят имунитета. Освен че те се делят много бързо и неконтролируемо и са безсмъртни, за разлика от нормалните клетки, които имат определен живот и после се саморазрушават, те успяват да се маскират така, че стават неоткриваеми за имунните клетки, които иначе биха се опитали да ги унищожат още в началото. Целта на сегашната имунотерапия не е да засили имунитета, а да направи туморната клетка разпознаваема за клетките на имунния отговор.
- Наистина ли силният имунитет не предпазва от тумори?
- Ако беше въпрос само на това, хората с придобита имунна недостатъчност щяха да имат всички видове рак, образно казано. Според данните от едно ново проучване хората с понижен имунитет (като болните от СПИН) не развиват солидни тумори по-често от останалите. Тайната на рака вероятно е в отговора на имунната система. Не знаем какъв е механизмът, но не е само в съвременния нездравословен начин на хранене, в замърсената околна среда, в повишената радиацията, в стреса. Има нещо по-сложно, по-комплексно, което онкологията се опитва да разкрие, макар напредъкът засега да е с малки, но сигурни и уверени стъпки.
Източник: 24 часа